Имам аз една мечта –

като сянката е тя,

Зуека да ми изпее

песента за Дулсинея!

            Как да стане туй реалност –

Ах, страдая аз на халост!

Сал затворя ли очи

и го чувам, че квичи

под балкона ми прострян

ничком, до осел голям.

Аз отгоре му се зверя

и от чуства веч’ треперя-

цяла се треса, ше фръкна,

ала ей го че замлъкна!

Дали чака изявление

на моето благоволение?

с ябълки ще го даря –

хем червени, хем тежат!

Леле-мале, що стана,

ама той защо падна?

Тюх, язък, тоз’ щедър дар

го приби като комар!
 

Жилав е обаче, шава,

даже ето го че става,

малко гъгне песента-

жертва цял на любовта.

На балкона аз седя

и мушкатото паса -

Еврика – извиках с плам

дали цвек’е да му дам?

В кръв сърцето ми са къпи –

че кашпите са тъй скъпи!

как саксия да му фърля,

като мама ще се сърди?

Цяла в унес, стрес и страх

цвек’ето фърлих с замах!

Трясък – леле – що стана?

Сгромоляса се света!

Кат’ отворих аз очи –

тротоара цял в кирпич

а цвек’ето на любовта

скълцано като салата

Леле-мале, що така

сложна е реалността?